Към начална страница
Наталия Петрова

Шеф Мария Озтюрк - ненадмината, неуморна, достигаща нови висини в сладкарството

Шеф Мария Озтюрк - ненадмината, неуморна, достигаща нови висини в сладкарството

May 3, 2021

Порции
This is some text inside of a div block.
Подготовка
This is some text inside of a div block.
Готвене
This is some text inside of a div block.
Съставки
This is some text inside of a div block.
Общо време
This is some text inside of a div block.

Оборудване

Съставки

Избрах да направя първото си интервю с един човек, на чиято работа и умения се възхищавам - ненадминатата сладкарка Мария Озтюрк. Тя е родена в Габрово, завършва специалност “Дърворезба и вътрешна архитектура” в Художественото училище в Трявна. Дипломира се със специалностите “Скулптура” и “Педагoгика на изобразителното изкуство” във Великотърновския Университет ‘’Св. Св. Кирил и Методий’’. По-късно преподава рисуване в родния си град.

От 20 години Мария е омъжена и живее в Истанбул. Няколко години работи в Ателието за реставрация към един от най-престижните частни университети – Сакъп Сабанджи и реставрира творби на световно известни чужди и турски художници от колекцията на едноименния музей.

Интересът ѝ към захарното изкуство и декорацията на торти започва преди повече от 14 години, а хобито си превръща в професия преди 5 години. Собственик на фирмата МСА-Мария Озтюрк и марката ‘’Mariya’s Cakes & Art’’ Мария води и курсове за декорация на торти и предлага на пазара материали и консумативи за тортена декорация.

Като лектор тя пътува и предава опита си за работа с въздушна четка (airbrush) и изомалт на над 1000 курсисти в България, Германия, Швейцария, Сингапур, Саудитска Арабия, Катар, Йордания, Иран и Турция. Чрез онлайн курсовете, които провежда, нейните знания достигат до хора от различни континенти. Мария е демонстратор и жури на тортени изложения и състезания, нейни захарни творби са публикувани в най-престижните тортени списания в света.

Шеф Мария Озтюрк е захарен декоратор, както и член на Националния отбор на сладкарите и готвачите към Федерацията на Република Турция – TASFED. През 2020 г. тя е избрана за Посланик на България на Международния тортен шампионат Cake De La Cake и е Magic Colours Champion на едноименната фирма. Многократно е отличена с престижни награди от международни тортени състезания.

Завършила сте Дърворезба и скулптура - все специалности в областта на изкуството, но как започнахте да творите в сферата на сладкарството? От колко време се занимавате с това и как започна всичко?

Да така е, и съм изключително щастлива че съм учила точно това. Ако сега  трябва да избирам специалност, отново бих избрала изкуството. Вероятно ще прозвучи като клише, защото много хора започват така, но интересът ми към изработката на торти се прояви след 2-ят рожден ден на синът ми Атилла. Бях поръчала торта, която доставиха със закъснение и не беше избрания от мен модел. След като тържеството отмина се замислих, че подобни захарни фигурки, с които беше декорирана тортата, бих могла да направя и аз. Все пак 5 години бях учила скулптура, нужно бе само да се запозная с новия материал – захарното тесто или както още се нарича - фондан. Тогава не знаех никакви рецепти за кремове или блатове за торти, затова започнах да търся информация в Интернет и за щастие попаднах на Форума БГ Мамма и по-точно на Тортената му библиотека.

Купих си фондан и с голямо вълнение започнах да експериментирам. Допадна ми  много. Исках постоянно да пробвам нови техники и затова на всяко празненство на което бяхме канени, моят подарък бе тортата. С течение на годините започнах да правя поръчки, работих за два парти-центъра и така превърнах хобито си в професия.

Участвала сте в редица състезания за торти, а сега често Ви канят да бъдете жури в такива. Как е да бъдете от другата страна? Какво ценно научихте от тези състезания и наградите, спечелени в тях?

Журирането е изключително голяма отговорност. Предполага опит в дадената сфера и за щастие през годините аз натрупах такъв. Участието ми в тортени конкурси ми помага да се поставя на мястото на човека, когото ще оценявам. Той е работил дълго време, вложил е старание и много любов и с голяма надежда очаква най-добрата оценка за труда си. Специализираното обучение за журиране, което бе проведено от лицензирани шефове към WACS - Международната Асоциация на Готвачите и Сладкарите ме научи на професионалните критерии при оценяване. Обективността е изключително водещ принцип и работата на журито е фактор, който определя нивото и престижа на едно състезание. Като член на WACS и TASFED имам щастието да работя в екип от опитни шефове журирали на международни състезания по цял свят.

Моят съвет към всички, които желаят да се включат в тортено състезание, е да го направят. Самото участие вече само по себе си е успех. Наградите, каквито и да са те, ще бъдат стимул и двигател за развитие,начин да се направи крачка напред.

Каква техника за декорация на торти предпочитате и защо?

Аерограф и рисуване естествено. Друга моя любов е изомалта. Още от времето, когато започнах да правя торти, а по-късно и да приемам поръчки, винаги търсех различна визия. Исках моите сладки творби да се отличават с нещо от останалите. И така открих въздушната четка. Тя стана неизменен участник в декорациите, които правех. Това се забеляза и постепенно моите колеги започнаха да питат как оцветявам тортите си и дали не бих направила курс за тази техника. Смея да твърдя, че аз поставих основите на декорацията на торти с еърбръш в Турция и България. На това се дължи и така големият интерес към курсовете, които провеждам и в много други страни.

А какви торти се търсят най-много от клиентите Ви?

Започвайки курсовете аз намалих изработката на торти. В момента правя само за семейни тържества и много близки приятели. Артистична натура съм и с времето осъзнах, че колкото и въображение да влагам, поръчковите торти не могат да задоволят глада ми за творчество, затова постепенно се отказах от тях. Когато обаче все още правех торти най-предпочитаните бяха шоколадовите с шоколадово драже шам фъстък. Това мисля е най-любимата торта в Турция.


Творите предимно със захарно тесто. Вие самата обичате ли сладко и колко често консумирате сладко? Коя е любимата Ви торта на вкус?

Обожавам сладко и най-вече шоколад. Бих искала да можех да си хапвам всеки ден, но се налага да се ограничавам. Любима торта - шоколадова. И още една от детството си - шамова.


Живеете в Турция от около 20 години, но често провеждате обучения и семинари в България. Липсва ли Ви родината?

Много ми липсва. За радост Истанбул не е далеч от България и това ми дава възможност да се връщам често не само за обучения, но и за да се видя с близки и приятели.

Вие сте организатор и участник в Колаборацията “Моята България”, която вече 4 години пресъздава българската история, култура и бит чрез средствата на захарното изкуство. Изработихте  Желязната църква “Свети Стефан” в Истанбул, а последната  ви творба бе  Софийската синагога. Разкажете ни малко повече за проектите. Колко време Ви отне подготовката на творбите? От какъв материал са направени? От къде Ви дойде идеята?

Обичта ми към родината и любовта ми към захарното изкуство са причините да създам “Моята България”. Подготовката за  всяка една творба преминава през два основни етапа. Първият е избор на темата, а вторият - реализацията. Макар и трудоемка, за мен тя е по-лесната част. В зависимост от големината и сложността на конкретния модел времето за изработка е различно. Основно изискване за всички проекти в колаборацията е всичко, което се вижда, да е изработено от материали, годни за консумация. Основно това е фондан, но в зависимост от детайлите използвам роял айсинг, моделиращ шоколад, вафлена или фонданова хартия и естествено всички бои, с които оцветявам са сладкарски. Имайки предвид, че експонатите не са предназначени за консумиране, а за изложба и трябва да изтраят максимално дълго време, под захарното покритие те са стиропорени макети. Така, предпазен от влага, всеки един проект се запазва с години.

Захарният макет на Желязната църква Св.Стефан не беше проект, предназначен за колаборацията. Поводът да я направя бе официалното откриване след реставрация на едноименната българска светиня в Истанбул. Подготовката и при нея ми отне доста време, защото бе необходимо да се сдобия с плановете на църквата и да направя множество снимки. За изработването имах на разположение само 16 дни, тъй като церемонията по откриването беше с уточнена дата. Въпреки мащабният размер, подобно нещо не бях правила до този момент и множеството детайли, работейки ден и нощ успях да я завърша. Идеята дойде след предложение на Генералния консул на България в Истанбул - господин Ангелов и аз я приех с голямо вълнение.

Темата на колаборацията за 2020 г. беше ‘’София и нейните емблематични паметници и сгради’’. Обичам да пресъздавам архитектура от захар и тъй като вече съм изработвала църкви, реших да избера друг религиозен храм - синагогата в нашата столица. Малцина може би знаят, че тя е втората по големина на Балканския полуостров. Историята и ме заинтригува и решението да я направя бе взето доста бързо. Сравнена с Желязната църква, като размер, Синагогата е в доста умален мащаб. След църквата се убедих, че колкото и да харесвам големи проекти, тяхното транспортиране е проблем. Тя също е изработена от фондан.

Турците са ненадминати кулинари, когато става въпрос за десерти. Какви възможности Ви даде Истанбул? Смятате ли, че щяхте да постигнете такъв успех, ако бяхте останала в България?

Това не можем със сигурност да знаем, но аз съм енергична натура, която не обича бездействието и съм  винаги пълна с идеи. Ако не в захарната декорация, щях да успея в друга област. Безспорно е, че да живееш в мегаполис като Истанбул си има доста преимущества. Турция има силна икономика и за радост тук има много производители на сладкарски материали, така че в това отношение се чувствам облагодетелствана.


Вие сте единствената чужденка, която е член на турския национален отбор към Федерацията на готвачите и сладкарите в Турция (ТАШВЕД). Това е голяма чест. Разкажете ни как се случи това, какви възможности осигурява това членство?

Несъмнено честта е голяма. През 2017 г. бях поканена да стана член на Артистичния отбор към турската федерация. Поканата дойде от тогавашния капитан на отбора - Нилай Бекташ, която ми се обади по телефона и ми каза, че от известно време следи моята работа и успехи и ще се радва ако приема да стана член на ТАШФЕД. Интересното в случая е, че точно преди година, имено тя беше член на журито, което оценяваше моето първо участие в тортено състезание и ми обясняваше допуснатите грешки, поради което ми беше дадена само поощрителна награда “Мерит”.

След не дълго обмисляне приех предложението. Сравнявайки се с останалите ми колеги, аз бях човек с най-малко получени отличия от международни състезания и фактът, че въпреки това ми предлагат, значеше много за мен. Униформата на националния отбор и титлата Шеф са видимата страна и символът за гордост и престиж. Нашата федерация организира един от трите световни гастрономически фестивали, на които идват шефове от над 50 държави членове на WACS. Имено срещите и съвместна работа с тях за мен са изключително ценни. Участията на членовете на отбора в състезания в страната и чужбина са за сметка на Федерацията, която е под шапката на Министерството на туризма на Република Турция.


По какъв начин се отрази на Вас и Вашия бизнес световната пандемия през последната една година?

Спрях да пътувам и провеждам реални курсове. През 2019 г. ,точно преди пандемията, бях изминала разстояния в километри, които се равняваха на една и половина обиколка на Земята. 2020 г. се очертаваше да е още по-активна, но Вселената ни даде знак СТОП. При мен застой рядко се получава, една затворена врата ми дава възможност да отваря друга. И новата за мен водеше към по-голяма виртуална активност. Благодарение на социалните мрежи - Фейсбук и Инстаграм, аз продължих да обучавам, но вече онлайн. Казвам продължих,защото много преди пандемията бях започнала подобен род курсове, предимно индивидуални. В момента имам 12  платени онлайн  групови обучения и подготвям още няколко нови. 

Достъп до тях има всеки, който желае да се научи на нещо ново и да развие уменията си в захарната декорация. Едновременно с  онлайн курсовете си, развих  и дейността в една Фейсбук група, чийто админ съм от дълги години. От месец март 2020 г. в ‘’Групата на Мария’’ всяка неделя от 14.00 часа провеждаме безплатни демонстрации. По този начин членовете си помагат един на друг, обменяйки опита си и обогатявайки знанията си. Но тъй като аз никога  не се задоволявам с постигнатото, създадох още една група, която нарекох ‘’СладкАдемия Мария и приятели’’ - виртуална видеотека, в която са записани демонстрациите на членовете от групата. 

Друг начин, по който развивам бизнеса по време на пандемията, е Инстаграм. Заедно с турски и чуждестранни колеги провеждаме безплатни демонстрации и споделяме с нашите последователи опита и знанията си, защото за да получиш нещо, първо трябва да дадеш. Повярвайте, няма нищо по-хубаво от щастието и благодарността на хората, след като са научили нещо от теб. В това отношение се чувствам истински щастлива.

Произведенията и курсовете на Шеф Мария Озтюрк можете да разгледате и в нейния сайт https://mariyaozturk.com/ .