Към начална страница
Наталия Петрова

Когато страстта към сладкарството лекува - впечатляващото "Изкуство, което се яде" на Хурие Ерен

Когато страстта към сладкарството лекува - впечатляващото "Изкуство, което се яде" на Хурие Ерен

June 27, 2021

Порции
This is some text inside of a div block.
Подготовка
This is some text inside of a div block.
Готвене
This is some text inside of a div block.
Съставки
This is some text inside of a div block.
Общо време
This is some text inside of a div block.

Оборудване

Съставки

Интервюто тази седмица е посветено на един изключителен творец, който с упоритост и страст постига невероятни резултати в сферата на сладкарството - Хурие Ерен. Въпреки здравословните си проблеми и житейски препядствия, тя не се отказва да следва своята мечта и, благодарение на страстта си към сладкарството, днес тя е познато име в тези среди. Известна е най-вече с творенията си, предимно цветя, от маслен крем под слогана "Изкуство, което се яде".

Здравейте! Разкажете ми първо малко повече за себе си - от колко време се занимавате със сладкарство, как започна всичко?

Родом съм от Разград (село Йонково), но от 33 години живея и работя в Истанбул. Завършила съм Факултет по Бизнес Администрация към Anadolu Üniversitesi и дълги години бях мениджър в частна фирма. Животът ми беше много динамичен, тъй като работният ми ден беше дълъг - 10-12 часа, често работех и уикендите. В следствие на това изпаднах в тежка депресия. Не можех да спя, мислех постоянно за работа, а това се отразяваше и отношенията със семейството ми. 

Със сладкарство започнах да се занимавам като хоби покрай дъщеря ми. Първо исках да работя с фондан, тъй като в Турция той е по-предпочитан от маслените кремове. Поради здравословни проблеми с ръцете, обаче, се отказах от него. Беше ми направена операция. Бях изпаднала в тежка депресия, тъй като едната ми ръка на 99 % беше не функционална. 

Интересът ми към техниката за направа на цветя с маслен крем започна през 2015 г. С течение на времето, експериментирайки, изградих своя стил и постепенно хобито ми се превърна в професия. 

Превърнала сте сладкарството в изкуство като създавате невероятни картини с ядливи материали. Учила ли сте рисуване или то е природен талант при Вас?

За мен това е изкуство. Девизът на моята страница е ,,Изкуство, което се яде". Природен талант - не бих казала. Ходих на курс за рисуване, който за мен беше голямо разочарование. Защо ли? Изкарах курс по рисуване, който беше към общината. Бяхме около десетина жени. Колко жалко, че цяла година съм ходила упорито и нито веднъж не съм могла да натопя четката в боя, тъй като не умеех да съчетавам цветовете. Бях безнадеждна и преподавателят ме беше изоставил. 

Но точно, когато вече се отказвах от мечтата си да рисувам, ми беше подадена ръка от Гюлейхан Чошкун, с която сме много близки. Тя ме научи не да “гледам”, А ДА “ВИЖДАМ”. Има голяма разлика между “гледане” и “виждане”. 

Гледала съм многократно видеа на много художници в YouTube. Дори видеата на Евгения Мирнова ги гледах, спирах и връщах след всяко движение, за да разбера как точно се прави дадено нещо. 

С времето един ден започнах и аз да виждам цветовете в едно листо, цвете, дърво, камък и всичко около мен .Тогава успях да видя разликата между гледане и виждане. Всичко това постигнах с постоянство, упоритост и голямо търпение.

Какви материали и инструменти използвате за направата им? 

Моите рецепти съдържат краве масло, мляко, сметана, каймак, белтък, бял зрял боб и шоколад в различни пропорции в зависимост от композицията. Кравето масло служи като “лепило” на останалите продукти. То не обича висока скорост на разбиване, защото така влизат много въздушни мехурчета в крема, които след това не изглеждат добре върху тортата.

Техниките, с които работя, са:

* Korean Beanpaste flowers - Изработка на цветя с Корейска бобена паста;

* Buttercream flowers - Изработка на цветя с маслен крем;

* Sculpture painting - Цветя, направени с техника ,,Скулптурна живопис";

* Рисуване върху маслен крем или ганаш;

Според мен корейската бобена паста е най-подходяща за направата на цветя. Разликата при нея е, че кремът трябва да бъде студен за разлика от другите видове маслени кремове, при които продуктите трябва да са на стайна температура. Това държи сместа стегната и изключително подходяща за рисуване. 

За всичко това са ми необходими накрайници, които са много и най-различни - четки, специални ножчета, шпатули.


Колко време Ви отнема рисуването на една такава картина? Каква е големината й обикновено?

Времетраенето зависи от самата композиция, за която е необходима предварителна подготовка. Техническата част: шприцоване на цвета - зависи пак от композицията, от броя на цветята и цветовете, с които ще се направят. При скулптурната живопис се прави заден план, който също отнема време.

Не използвам шаблони. Единствено понякога използвам принт, за да мога да взема очертанията на дадена фигура.

Имала ли сте по-нестандартни и интересни поръчки - свързани например с големината, цветовете, изображението, формата?

Нестандартни торти не съм имала, защото правя много малко торти по поръчка. Предимно на мои близки, познати и роднини, които винаги са оставяли всичко на мен.

Темата Ви най-често са цветята. Защо? Създавате ли и захарни картини на друга тематика - например природа, хора..?

Обичам цветята, обожавам розата. Тя е царицата на всички цветя. Не мога да правя захарни картини, защото имам здравословни причини, поради което предпочетох преподаване. 

Преди 7 години прекарах една сложна и много рядко срещана операция в медицината. Дясната ми ръка изцяло беше загубила дейността си. Не можех да хвана нищо с пръсти. Операцията ми беше точно там, където свършва врата и започва гръбнака.

Слава богу беше успешна и дълго време ходих на физиотерапия. Сега съм по-добре и имено моята страст към сладкарството ми помогна да се възстановя по-бързо.

Движенията, които ръката прави при нанасянето на маслен крем и натискането на поша с пръсти, ми помогна да подобря моториката си и да се възстановя по-бързо. Освен това успях и да се отърва от депресията, в която бях изпаднала. 

Коя е любимата Ви техника за работа и с какви материали?

Най любимата ми техника е направа на цвета с накрайници (piping). Макар операция и физиотерапията да бяха успешни, пръстите на ръката ми при преумора изтръпват. Обичам тази техника, защото тя беше моето спасение. При шприцоване се тренира фината моторика просто като лечение.Тя ме изкара от депресия. 

Ангажираността ми с това творчество ми даде възможност да се отърва от абстрактното си мислене, от ненужните емоции, да забравя за несгоди. Даде ми възможност да изразя себе си и да позная и разгърна потенциала си.

Провеждате онлайн и физически курсове. Разкажете ми малко повече за тях - по какъв начин се провеждат, къде, получава ли се сертификат на края на курса?

От 2018 година насам провеждам курсове. Имам проведени редица индивидуални и групови курсове в Истанбул, София, Габрово, Варна и Плевен. Но поради пандемията нямаше възможност да продължа. 

Провеждам и онлайн курсове, но за сега те не са много предпочитани специално при работата с крем. Хората искат усет и много отблизо да видят движението, което правя при различните цветя. Давам Сертификат  за успешно завършен курс.

Ще участвате ли в състезанието Cake Art Bulgaria? В коя категория?

Да участвам в "Cake Art Bulgaria" с категория ,,Сватбена Торта". Тук искам да изкажа  голяма благодарност на Mariya Vladimirova Ozturk  която е организатор на това голямо международно събитие.  В категорията която участвам няма ограничение, което ми дава възможност да участвам. 

Взимала ли сте участие в предишни състезания? Била ли сте жури? Ако да - коя роля Ви допада повече - на жури или на участник и защо?

През 2020 година спечелих Първо място на ,,Bangladesh Culture and Heritage Online Cake Contest" в категория маслен крем. Участвала съм също така в две колобрации. Не съм била в жури и затова не мога да каже кое е по-хубаво.

Коя е любимата Ви торта като вкус или любимата Ви рецепта за десерт?

Обичам шоколадовите торти. 

Как световната пандемия се отрази на Вас и на Вашето развитие в сладкарството през последната една година?

Както при всички хора, така и на мен пандемията ми се отрази отрицателно. НО има и положителна страна. Ограниченията ми дадоха възможност да наблегна повече на скулптурната живопис, за която преди нямах достатъчно време.

Впечатляващото изкуство, което се яде на Хурие Ерен можете да разгледате тук.

За още интересни интервюта на сладкарска тематика натиснете тук.